Най-големият биосферен резерват в Родопите се нарича „Червената стена“. Той се намира в близост до с. Бачково, западно от Добростанския рид, и е с площ 30 кв. км. Посетихме го на 26.06.2010. Отправната ни точка беше беседката на пътя от с. Добростан до х. Марциганица, до която се стига за около час от Пловдив. Разстоянието е 50 км, като част от пътя до с. Добростан е черен, след което преминава в асфалтиран до хижата.
В 10 ч. тръгнахме да търсим вр. Червената стена, но се оказа, че сме поели по грешна пътека, която ни водеше към долината. Когато разбрахме това решихме да изкачим рида, но понеже релефът му е доста пресечен, ориентирането беше затруднено. В крайна сметка знаехме посоката, в която трябва да вървим, така че в най-лошия случай щяхме да се изморим повече.
Пълният текст »
Успяхме да се насладим на едно чудесно пътешествие до о. Тасос с помощта на Photosynthesis и Олимпус България. Всичко започна четвъртък рано сутрин на автогарата, докато се товарихме 3 рейса фотографи и пътешественици. Пътя се очертаваше дълъг и с много завои, но не и скучен, защото при толкова чалнати хора на едно място няма как да стане. Най-важното беше, че всички успяха да се организират и тръгнахме навреме или почти навреме. След кратка почивка по пътя и преминаване на 3 рейса хора през една тоалетна тип малка външна и 80км завои благополучно стигнахме до граничен пункт Илинден. Ние бяхме в рейс №3, но това не ни попречи да се окажем на граничния пункт първи. За съжаление имахме малка спънка под формата на баща и непълнолетна дъщеря, които нямаха разрешение от майката и не искаха да ги пуснат в Гърция. Организаторите плюс част от пътниците влезнаха в позицията на посредници, които се опитаха да измислят някакво решение, само за да можем да продължим напред. След малко повече от час преговори и вече отдавна изоставени от другите рейсове, ние все пак решихме да продължим напред изоствайки злополучните ни пътници да чакат нотариално заверено пълномощно от и аз не знам откъде… Гърция ни посрещна с усмихнати гранични полицаи, които като че ли за нищо на света не искаха да проверяват нашия рейс и бързо ни пуснаха да продължим напред. След още 40км коварни завои, в които задминахме камиони натоварени с огромни каменни блокове се озовахме в низината около Драма. По план трябваше да се отбием в Кавала за кратка разходка и/или обяд, но поради забавянето ни на границата от магистралата директно се отклонихме към Керамоти където отново бяхме първи, тъй като другите автобуси бяха в Кавала. Имахме малко повече от час до заминаването на ферито и това беше идеалното време за първо разтъпчване и кадри на гръцка земя.
Пълният текст »
Сега ще ви разкажа за едно отдавна замислено и наскоро осъществено приключение. Наричам го така, защото за мен това не беше обикновен планински преход. В дългите самотни часове по билото на Стара планина, бродейки, в меката светлина на късите есенни дни, се докоснахме до вълшебства…и по мъничко до себе си. Вървяхме в безмълвие, провирахме се през скали и пукахме съчки в пусти гори, в които скоро не беше стъпвал човешки крак. Веднъж достигнали билото, погледът ни стигаше километри напред – безкраен слънчев хоризонт. Гънките на пейзажа се губеха в далечината и небето и земята се сливаха в синьо – лилава ивица. А ние бяхме някъде отвъд, там, скитници из Горната земя.
Едни приятели щяха да се качват на хижа Мазалат от м. Лъгът над Габрово. Подвуумихме се дали да не тръгнем с тях, но накрая ентусиазмът надделя над мързела и избрахме маршрута през Соколна и Масива Триглав. Срещнахме се трима в село Гъбарево, от където е изходната точка за хижа Соколна – аз, Стеф и Стоянчо от Велико Търново. С него отдавна не се бяхме виждали и той очакваше да съм му подготвила изненада. Е, сигурна съм, че не е скучал.
Пълният текст »
Когато се събудих на 22.12 сутринта, първото нещо, което чух, беше прогнозата за времето по радиото. От ПСС съобщаваха, че на връх Мусала и на Черни връх духат ураганни ветрове и че времето не е подходящо за туризъм. Не знаех коя точно е радиостанцията, но искрено се надявах майка ми да не слуша точно нея, защото в момента, по една случайност, се намирах тъкмо на връх Мусала. Всъщност…в началото малко ви излъгах…
Когато се събудих в 5 часа сутринта, първото нещо, което чух, беше безмилостното блъскане на вятъра по стените на метеорологичната станция: „Явно днес няма да се ходи до Грънчар”. Стенанията на старите й стави ме удивляваха и плашеха дори в съня ми, който тази нощ беше доста неспокоен. Колко ли пъти вятърът е блъскал така и се е опитвал да откърти я прозорец, я врата…Чувствах го като неканен гост, който напираше да влезе вътре на всяка цена. Днес ние нямаше да му отворим, но утре сами щяхме да излезем в ледения ад отвън и доброволно да се предадем…
Пълният текст »
