Най-големият биосферен резерват в Родопите се нарича „Червената стена“. Той се намира в близост до с. Бачково, западно от Добростанския рид, и е с площ 30 кв. км. Посетихме го на 26.06.2010. Отправната ни точка беше беседката на пътя от с. Добростан до х. Марциганица, до която се стига за около час от Пловдив. Разстоянието е 50 км, като част от пътя до с. Добростан е черен, след което преминава в асфалтиран до хижата.
В 10 ч. тръгнахме да търсим вр. Червената стена, но се оказа, че сме поели по грешна пътека, която ни водеше към долината. Когато разбрахме това решихме да изкачим рида, но понеже релефът му е доста пресечен, ориентирането беше затруднено. В крайна сметка знаехме посоката, в която трябва да вървим, така че в най-лошия случай щяхме да се изморим повече.
» Continue Reading…
Сега ще ви разкажа за едно отдавна замислено и наскоро осъществено приключение. Наричам го така, защото за мен това не беше обикновен планински преход. В дългите самотни часове по билото на Стара планина, бродейки, в меката светлина на късите есенни дни, се докоснахме до вълшебства…и по мъничко до себе си. Вървяхме в безмълвие, провирахме се през скали и пукахме съчки в пусти гори, в които скоро не беше стъпвал човешки крак. Веднъж достигнали билото, погледът ни стигаше километри напред – безкраен слънчев хоризонт. Гънките на пейзажа се губеха в далечината и небето и земята се сливаха в синьо – лилава ивица. А ние бяхме някъде отвъд, там, скитници из Горната земя.
Едни приятели щяха да се качват на хижа Мазалат от м. Лъгът над Габрово. Подвуумихме се дали да не тръгнем с тях, но накрая ентусиазмът надделя над мързела и избрахме маршрута през Соколна и Масива Триглав. Срещнахме се трима в село Гъбарево, от където е изходната точка за хижа Соколна – аз, Стеф и Стоянчо от Велико Търново. С него отдавна не се бяхме виждали и той очакваше да съм му подготвила изненада. Е, сигурна съм, че не е скучал.
» Continue Reading…
Когато се събудих на 22.12 сутринта, първото нещо, което чух, беше прогнозата за времето по радиото. От ПСС съобщаваха, че на връх Мусала и на Черни връх духат ураганни ветрове и че времето не е подходящо за туризъм. Не знаех коя точно е радиостанцията, но искрено се надявах майка ми да не слуша точно нея, защото в момента, по една случайност, се намирах тъкмо на връх Мусала. Всъщност…в началото малко ви излъгах…
Когато се събудих в 5 часа сутринта, първото нещо, което чух, беше безмилостното блъскане на вятъра по стените на метеорологичната станция: „Явно днес няма да се ходи до Грънчар”. Стенанията на старите й стави ме удивляваха и плашеха дори в съня ми, който тази нощ беше доста неспокоен. Колко ли пъти вятърът е блъскал така и се е опитвал да откърти я прозорец, я врата…Чувствах го като неканен гост, който напираше да влезе вътре на всяка цена. Днес ние нямаше да му отворим, но утре сами щяхме да излезем в ледения ад отвън и доброволно да се предадем…
» Continue Reading…
Решихме да използваме съботния ден за една приятна разходка в околностите на Пловдив. Събрахме се няколко приятели и потеглихме към с. Косово в западните Родопи. Отдавна пловдивските ми приятели фотографи разказваха за с. Косово, за приятните гледки, старите къщи и вкусния камачак в селската кръчма – мисля че беше крайно време да проверим всичко това. Въпреки навалелия сняг около една седмица по-рано времето беше доста хубаво и единствено лекия вятър разваляше приятното впечатление.
» Continue Reading…
Решихме да използваме националния празник за една разходка до Рилските езера. Комбинацията от почивен ден и началото на Free Spirit Week бяха повече от достатъчни, за да тръгнем с един приятел (Иво Пифа) в комбинация с борд, кайт и фотоапарат.
Лесно и спокойно се добрахме до Паничище и лифта на х. Пионерска, пред който се бяхме паркирали към 11 часа. (Тук е момента да спомена, че се качихме на лифта въпреки, че го намирам за незаконен и не на място. Цената от 10лв в едната посока мисля, че няма смисъл да я коментирам. Тъй като лифта вече е построен и едва ли някой ще го бутне сега, може би трябва да се търсят други варианти за спасяване на езерата от всичката фиешан паплач, която ходи да си прави пикник и да си пече кебапчета. Единственото решение, което ми хрумва на мен е лифта да не работи през летния сезон, за да може да се ограничат всички нелогични елементи, които не уважават природа и си мислят, че там е чудесно място за разходки и слушане на последните хитове на американски р’н’б изпълнители.) Та качихме се ние на лифта и прелестите на Рила започнаха постепенно да се разкриват пред нас.
» Continue Reading…
