Успяхме да се насладим на едно чудесно пътешествие до о. Тасос с помощта на Photosynthesis и Олимпус България. Всичко започна четвъртък рано сутрин на автогарата, докато се товарихме 3 рейса фотографи и пътешественици. Пътя се очертаваше дълъг и с много завои, но не и скучен, защото при толкова чалнати хора на едно място няма как да стане. Най-важното беше, че всички успяха да се организират и тръгнахме навреме или почти навреме. След кратка почивка по пътя и преминаване на 3 рейса хора през една тоалетна тип малка външна и 80км завои благополучно стигнахме до граничен пункт Илинден. Ние бяхме в рейс №3, но това не ни попречи да се окажем на граничния пункт първи. За съжаление имахме малка спънка под формата на баща и непълнолетна дъщеря, които нямаха разрешение от майката и не искаха да ги пуснат в Гърция. Организаторите плюс част от пътниците влезнаха в позицията на посредници, които се опитаха да измислят някакво решение, само за да можем да продължим напред. След малко повече от час преговори и вече отдавна изоставени от другите рейсове, ние все пак решихме да продължим напред изоствайки злополучните ни пътници да чакат нотариално заверено пълномощно от и аз не знам откъде… Гърция ни посрещна с усмихнати гранични полицаи, които като че ли за нищо на света не искаха да проверяват нашия рейс и бързо ни пуснаха да продължим напред. След още 40км коварни завои, в които задминахме камиони натоварени с огромни каменни блокове се озовахме в низината около Драма. По план трябваше да се отбием в Кавала за кратка разходка и/или обяд, но поради забавянето ни на границата от магистралата директно се отклонихме към Керамоти където отново бяхме първи, тъй като другите автобуси бяха в Кавала. Имахме малко повече от час до заминаването на ферито и това беше идеалното време за първо разтъпчване и кадри на гръцка земя.
След около част щъкане като рояк пчели навсякъде се събрахме отново за да се качим на ферито и да отплаваме към Тасос. Това беше първото ми качване на ферибот и не знаех какво да очаквам. За наш късмет имаше доста по опитни в нашата група, хора които се бяха подготвили със стабилни хранителни ресурси тип – джънк фууд с които да хранят лакомите гларуси, докато останалата част от нас ги снимаха непрестанно.
Не знам дали гларусите са изразходвали повече сили за 40 минути полет, отколкото са се нахранили, но за мен това определено беше много изморително. Резултата от 40 минути нонстоп следене на птици през визьора беше болка в лявото око, плътно изпотяване и около 500 кадъра с леко награвяне на апарата. Имахме малка почвика в Лименас докато се натоварим на рейсовете обратно и след кратък превоз около 2км се оказахме в едно прекрасно място – Макрямос.
Хората ни посрешнаха с прекрасни усмивки, чудесна обстановка и единствено настаняването на 150 фотографи беше малко по бавно и изнервящо. За щастие обаче мястото компенсираше цялата изнервеност покрай пътуването и настаняването.
След като се настанихме, взехме си един душ набързо дойде време за малко питие, откриване на пленера и разира се представяне на PEN. След това ни остана само да се навечеряме хубаво и да легнем да реанимираме рано-рано за да имаме сили за програмата на пленера, която ни очакваше.
Следва продължение…
